10 jun 2006, 13:42

Пред мен си бездиханна, босонога

  Poesía
152 0 28




Нравствени измерения
на еротичното


Пред мен си бездиханна, босонога –
с мисъл в мига ни спряла,
в който с дързостта ще мога
да разкъсам тишината бяла,
когато ме повеждаш в път
на нравите, изследващ дълбините,
защото вика ни светът,
с везни претеглящ добрините.
Преливаме в мълчание деликатно,
но кой ли може да ни спре,
защото пожелахме всичко многократно,
а само влюбено сърце ще разбере,
кои са верните посоки,
проправящи на хоризонта ведрината,
в която чувствата високи
достигат полъха на добрината,
а с него спираме се там,
където тънем в тъждество,
превърнато от нас в храм,
на безметежно тържество.
Желанията угасват в нова жажда
на вплетени чрез нежността тела,
която себе си поражда
в милувка толкова добра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Действително добре написан стих за копнежите и с много фино загатване на еротика!
  • Лека му пръст на Радой! Да живее Радой Ралин, като носител на българския дух!
  • Към Светослав!

    Аз съм отскоро...
    Поздрав!
  • Здравей, Светослав! Добре дошъл!

    Поздрав!
  • Здравей, Джейни!
    Обръщаш внимание на един важен логически възел в комбинацията на понятията "тъждество" и "тържество", чието съдържание гради храма на любовта. Саморефлективната, философска натовареност тук не подлежи на съмнение.
    Поздрав!