ПРЕДЧУВСТВИЕ
Снегът пое града
във млечните си длани
и по студените стъкла
изряза причудливи драми.
Вървя.Поскърцва под краката.
Блещукат в бялото искри.
Отнякъде препусна вятър,
докосна ме и продължи.
И всичко е пределно ясно.
И зная-ще се разделим.
Вървя.И гледам безучастно
дима в отсрещния комин.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Маринова Todos los derechos reservados
