Предпоследно

Poesía

110 0 2

Недоразбрал за силата на обичта ми,
приведен,наранен,си тръгваш.
След теб остават празните ми длани,
увисналият вик да се обърнеш.
Остава пустота и тъпа болка,
адреналинът само бие във ушите.
Остава време да си ближа раните,
потраквайки сметалото на дните.
А всичко беше като истинско-
ръце,очи,в които да потъвам.
Не спирай!Просто гласно мисля.
Върви!Зачеркнатите чувства ще
те спъват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios