21 ago 2005, 3:59

Предзимие

  Poesía
115 0 6
  1. Разтворих се във теб.
    Безкраят ме погълна.
    И станах звезден пътник
    без право да се върна.

    А мракът се разби на късове.
    И полудяха цветовете.
    Докосна ме като покръстване.
    Вселената засвети.

    Часовниците спряха.
    Реки преляха от обичане.
    От чувствата ни укротено
    забрави времето да тича.

    Застреляла страха,
    със тебе полетях.
    И Господ ни прости
    прекрасния ни грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios