17 ene 2005, 8:47

Преоткриване

  Poesía
217 0 6
Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга,
когато те имам сега?...
Защо да са пълни със сълзи очите ми?
Защо да страдам сама,
когато до мен си в нощта?...
Защо да разнищвам старателно нишките
на нашата обща съдба,
ако от нас зависи тя?...
Защо да стоя по цели нощи разплакана?
Защо да спра да цъфтя,
когато ме искаш сега
като роза неоткъсната,
като сълза неизплакана,
като устни нецелувани?...
Единствена!
Истинска!
Твоя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесаха ми всички! Пак Браво, макар че се повтарям
  • А аз пак ти благодаря
  • Много е хубаво..И това,и всички останали
  • Харесаха ми всички! Пак Браво, макар че се повтарям
  • А аз пак ти благодаря