4 jun 2004, 1:00

През нощта

  Poesía
222 0 6
Пътищата без кола изглеждат странно и красиво…
Смъртта те следва предпазливо в най-бялото на светещите кости
Особен хлад - среднощен повей
Това е мястото:
С ореол от тишина обвито и пейка в люлякови храсти
Тук аз съм рицар безпристрастен очакващ своите видения
Оплетена в бръшлян
Направена от мъх и лишей
С походка на развяна папрат и очи от лунен камък …
От някъде дойде Съдбата и каза ми:
“ Не ме обичай
За тебе Аз съм плаващ пясък”
Не вярвах!
Заблудих се в гората сред сенките стоях и пих пелин
уплашен смъртно от далечен писък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително от половин час насам чета твоите неща и се опитвам да осъзная...Поздравления! 6!!!
  • Интересна, бих казала абстрактна творба.Внушенията са доста тежки, но стихът ми допада.
  • Потрепнах. Истинно
  • Изключително от половин час насам чета твоите неща и се опитвам да осъзная...Поздравления! 6!!!
  • Интересна, бих казала абстрактна творба.Внушенията са доста тежки, но стихът ми допада.