През нощта...

През нощта... Cамотното небе попита: "Кога ще дойдете звездици? Кога ще дойдете на моя небосклон? Кога с жар пламък ще докоснете и спрете моя тъжен стон? Стоя самотно тук и чакам ви, чакам онзи вятър лош, които със замах един ще вземе вас-да вас облаци задрямали и скрили моя звезден зов." Отговориха безброй звездици,обсипвайки го него с милиони бляскъщи искри. Не бе самотно веч небето, и старата Луна с усмивка поздрави.