12 sept 2004, 17:41

Приказка

  Poesía
207 0 0
Морето сутрин се събужда разпенено, огромно, шумно. След нощният покой се втурва да гони ветровете бурни. А слънчевият изгрев ми разказва за приказни страни и хора. Далеко заревото му разнася златния си блясък във простора. И питам се дали живеят русалки, принцове, джуджета, дали от пищните си замъци поглеждат сутрин към морето? Дали прилежни звездобройци, изследват светлинки в небето и срещнали там първите лъчи изпращат поздрав на морето? Дали заключена принцеса в кулата на древна крепост през сълзи гледа хоризонта вечен и чака своя принц далечен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios