25 feb 2006, 19:53

Приказка за горната земя

  Poesía
151 0 24
- Къде е светлината? Нали ми казахте, че тръгваме за горната земя? А тука прилепи шумят с крилата и удрят на небето черната стена. Нима не пълних вашите гърла със тялото си до насита? Нима на всяко: "Гра, Гра, Гра" не давах кръв и плът без да попитам: “кога е горната земя?” Нима със своя дух и свойта мисъл не слагах топъл дъх под вашите крила? Защо сега ме гледате със поглед кисел и търсите във мен вина? - Приятелю, ти май си в грешка. Не сме орлите търсещи желаната земя, а лешояди сме, които в таз година тежка нуждаеха се от добра храна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отличен за идеята и за реализацията!Много ми допада стилът ви.Всичко, което сте публикували тук е супер!
  • Скъпи Даик, прощавай за фамилиарното обръщение, но те чувствам много близък, виждам, че си един много забързан човек, и не мога да разбера как си съхранил толкова топлина и човечност!
  • чудесно казано-6 и от мен
  • Теб те чета и на друго място,харесва ми как пишеш,ами поне веднъж кажи едно МЕРСИ,че сме го прочели
  • Да Жоро, нещо ми напомня на МОЯ ЖИВОТ ТУК!!! Още ГИ храня!!! На теб - 6!!!