15 jun 2006, 16:18

Приказка за това как се научих да лъжа

  Poesía
143 0 14
За първи път ми се наложи да излъжа,
когато ти със мен се подигра...
Не го направих със желание,
признавам,
но исках да прикрия аз срама!
Но исках да накажа подлостта ти,
оказа се, че подлата съм аз,
защото бях излъгала
в страха си,
че ще пропадна в твоя нагъл глас!
За втори път ми се наложи да излъжа,
когато ти със гняв ме унизи...
Не го направих със желание,
признавам,
да скрия исках моите сълзи!
Да те накажа исках в низостта ти,
оказа се, че низката съм аз,
защото бях излъгала
в страха си,
че ще убиеш в мене гордостта!
За трети път ми се наложи да излъжа,
а после пак и пак,
а после все лъжи...
И аз разбрах - сама съм се потъпквала,
и аз разбрах -
до гроб ще ми тежи!

И по-добре да те обиждат лошите,
и по-добре във мъдрост да мълчиш,
отколкото защита да ти бъдат
по-низките, по-подлите
лъжи!  
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да не съм на нужния пиадестал за да оценявам,но няма да замълча и много се развълнувах от стила ти и от истините които вплиташ доста умело в стих!!!
  • И аз така си мислех,но разбрах,че лъжех само себе си...
    Поздрави за стиха!
  • Хубаво..
  • "И по-добре да те обиждат лошите,
    и по-добре във мъдрост да мълчиш,
    отколкото защита да ти бъдат
    по-низките, по-подлите
    лъжи!"
    Абсолютно те подкрепям. Поздрав!
  • Много е добро!Не знам какво те е накарало да го напишеш,но е много силно...прекрасно е...