Приятелко моя
Приятелко моя, добра
нима за него страдаш сега!?
Нима вече не разбра
как любовта опустошително срива света!?
Не прозря истина една
и ето болка чука и на твоята врата.
Вместо слънце грее горещата тъга,
отразяваща се в кристалната твоя сълза.
Избърши очи
и спомени ненужни захвърли.
Щом чувствата ти той не оцени,
на всички мечти широка плесница удари!
Мъката в море от емоции изгуби,
приятелска ръка поеми.
Заличи от съзнанито си неговите следи
и ще усетиш как чудо от небето за теб отново ще вали.
Усмихни се ведро на Слънчо сутринта,
недей да мислиш колко тъжна е била нощта.
Безгрижният живот грабни от дланта
и в миг прекрасен ще те прегърне отново любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Луканова Todos los derechos reservados
