9 ago 2005, 23:40

Приятелю, добре ли си?

  Poesía
316 0 76
Приятелю,
добре ли си,
трепериш,
изпит си
и навярно пригладнял,
студена е нощта,
не ще намериш
подслон за уморения си свят.
Очите ти
ме умоляват тъжно,
ела,
ще стопля твоите нозе,
предлагам ти
и моята вечеря,
не е богата,
но е вкусна,
влез!
Сега ще ми разкажеш ли за тебе?
Прости ми,
ако с туй те наскърбих,
Поисках само
малко да посгрея
душата си
с приятелски лъчи.
А ето я и твоята постеля,
не е от лен,
но с нежна топлина,
повярвай ми,
помагаш да изгрее
във мен благоговейна светлина.
От утре може пак
да сме си чужди,
нормално е,
но може да не сме,
тогава нека силна нишка свърже
душите ни
в живителен копнеж.
А просто,
ако утре си отидеш,
не се страхувай,
няма да боли,
това е то приятелство -
да видиш,
че някой може всичко
да прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон пред голямото ти сърце!
  • това е то приятелство -
    да видиш,
    че някой може всичко
    да прости!

    Впечатлена към ... и очарована от замисъла и стиха ти.
  • Не мога да добавя нищо друго, освен че дар от Бога е не толкова да имам приятел като автора, а неговата способност да почувстваш нещата по този начин и - най-главното - дарбата по този начин да го напишеш!!!
  • Страхотно е
  • Поисках само
    малко да посгрея
    душата си
    с приятелски лъчи.

    Грееш, топлиш, даваш! Прекрасен стих, Дими!6