28 feb 2005, 19:39

Пробуждане

  Poesía
149 0 0

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота.


Звънят камбаните на мрака,
докоснали тъй нежната ми светлина.
Безброй искрици заблестяха
в поробената ми душа.


В любовта откривам свободата -
едно дихание далечно,
промъкнало се във нощта.
Усещам нежна топлината
на една приятелска ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios