Профили - Бронзовия човек
- Ти знаеш ли го,
бронзовият мъж?
Отишъл си е.
Бог да го прости!
Накълцан го намерили
след дъжд…
онази нощ…
край гарата в зори!
Главата му била
далеч от тялото,
ала със мимика…
усмихната;
очите изкривени,
чак до бялото
следели пръстът
на ръката му
във кукиш…
стисната.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
- Да, знам го!
Вярно ли така?
Бог да прощава –
отървал се е от мъки!
Познавахме се
още от деца –
спортист
и гимнастик…
му идеше
отръки!
А после,
как се запиля?
Какво се случи –
та пропадна?
От дишане на лепила
в душата му
и лудост се прокрадна.
Родителите му
умряха –
не преживяха
грозната картина…
тъй си отидоха –
богати всъщност бяха,
но всичко разпиля се…
и замина!
Та значи – свършил!
Бог да му прости,
на него греховете…
и на тия,
които са го…
в Ада да горят,
за тази гнусна…
простотия!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
