12 jun 2006, 20:58

Пролетта е нестинарка

  Poesía
96 0 10

Когато сутрин стъпвам във росата,
в босите ми пръсти почва да гори,
като в огъня на нестинарите, когато
радостно утрото вече лъчи...

Росата ме преражда всяко утро
косите вятър сплита и гадае...
Огън ли ще ме опива утре...
Нестинарското хоро ли ще играя...


Роса ще ме роди или жарава
ще топли преродената душа...
Сърцето песен тихичко запява,
когато... в мен настъпва пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios