8 nov 2005, 20:24

Прощално

  Poesía
141 0 6
П Р О Щ А Л Н О на Милка Отиде си от този свят и няма никой да те замени! Отиде си - една душа голяма! Една усмивка блага,беше ти! Духът ти борбен често ме крепеше, утеха беше в трудните ми дни. Приятелство ни свързваше голямо, взаимна обич имахме,нали? Какво,че ни разделяха години? Нима е фактор възрастта? Споделяхме,по темите любими... и задушевност имаше една. Звезда ли стана на небето? Намери ли душата ти покой? Аз вечно ще те нося във сърцето, скъп спомен ще останеш - вечно мой! 07.11.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Драгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успяла си да предадеш болката. Няма да казвам суперлативи, понеже ми се струва, че няма да са на място. 6
  • Тъга, тъга и пак тъга, но важното е че спомените в сърцето, никой не може да ни ги вземе.Те ще ни топлят и те ще ни разплакват, важното е да не забравяме скъпия за нас човек, макар и да го няма вече........
  • Много боли, когато си отиде приятел!Не може да се опише колко!
  • Успяла си да предадеш болката. Няма да казвам суперлативи, понеже ми се струва, че няма да са на място. 6
  • Тъга, тъга и пак тъга, но важното е че спомените в сърцето, никой не може да ни ги вземе.Те ще ни топлят и те ще ни разплакват, важното е да не забравяме скъпия за нас човек, макар и да го няма вече........