Прощално (на Джейн)
Прощално (на Джейн)<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
От мъка съм се поболял -
13 нощи не съм спал,
нощеска тежко се напих,
лицето си във пясък скрих.
Седя си в новата пижама
със флаша огнена вода,
защо в сърцето ти ме няма –
открих, че ти не си “това”.
Твориш безгрижно и припряно
редиш слова за дъжд, ... любов,
а мене чувството голямо
ме пари като врял картоф.
................................................
В сърцето рана ми отвори
и толкоз мъка изживях –
не вярвах, че това ще сториш,
но лед-студена си - разбрах.
Обсебена си - то е ясно
и май, че имаш някой друг –
Дали е таен обожател,
или пък милия съпруг?!
Това, че мен не забелязваш
ще го преглътна със тъга,
аз искам, ти да не „загазваш” –
ОБИЧАМ ТЕ (туй не разбра)!
.............................................
И както казваш – “съвпадение”
било случайно с имената!
(Но, туй е само твое мнение).
И призив беше на съдбата.
Но вече си така далечна
и недостъпна - засега
и иде ми в корито да се метна -
навън с дъждовната вода.
Дори да скоча ще е малко
и от прозорец – като в сън,
а от балкона - ще е жалко -
страхлив съм – партер е навън.
Но по-добре из свят да скитам,
отново ще поплувам в Рейн
с надежда да не съм отритнат,
както ти с мен стори, Джейн.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гърбушко Чушков Todos los derechos reservados
