31 ago 2004, 15:59

Прости ми

  Poesía
206 0 0
Навън е вече пълен мрак
а в душата ми същински ад.
Следи от сълзи по бузите остават
а спомените за теб ме ужасяват.

Гледам вече в бъдеще напреде,
а само миналото връща ме към тебе.
И спомени мрачни ме връхлитат
а от очите ми сълзите бликат.

Загърбих аз очите ти красиви,
забравих и целувките ти дивни,
дано успееш някога да ми простиш,
че любовта ти към мен аз разбих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios