Просто го направи
Ти уби всичко в мен – чувствата и сърцето ми...,
сега чакаш с трепет да отговоря на твоя зов...
Беше безразличен, демонстрираше го явно,
разкъсваше ме без милост, без жал,
страдах аз ужасно, но ти не се завърна
и болката остана като жива рана в мен.
Някога аз бях твоя любима, ти ме поиска...,
а след това опита да превърнеш любовта в приятелство.
С каква болка слушах за твоите момичета,
твоите признания бяха нож забит в мен
и думата любов...о, как се питах дали означава нещо за теб ...
За мен това беше отдаване до гроб.
Дълбоко в сърцето си, въпреки болката знаех, че винаги ще те обичам,
но защо сега искаш от мен да ти кажа същото или може би да забравя?
За да се подиграеш с чувствата ми или за да се надсмееш над любовта ми към теб?
Ако искаш наистина да се завърнеш и да ме обичаш отново,
просто го направи, сърцето ми не е спряло да бие за теб.
Ела без въпроси.. ти знаеш отговора,
без маски...толкова ми е студено от тях...безразличие...
Ела... с протегнати ръце да ме стоплиш и аз ще те позная...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
