24 abr 2006, 7:23

Просто жена

Poesía

156 0 16

За моето тихо идване, което
отеква в теб като камбана.
За всичко взето и невзето,
за всяка идваща промяна.

За бурното ми заминаване, което
те ранява силно и отровно.
За мига когато казваш: "Ето,
тя ме напусна отново."

Когато се върна, знам ще боли,
но в миналото недей да се ровиш.
Прости ми пак и всичко забрави,
и отново ме обичай... ако можеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Crystal (Малена)

Не съм чела "Пръстен", просто "което" се римуваше с "невзето", та затова. Иначе идеята е че една жена напуска един мъж и след това отново се връща при него с ясното съзнание че го наранява по този начин, но това не я спира да го прави. Жени, върви ги разбери

2006-04-24T19:35:41+03:00
Kotentseto (Анна Тодорова)

"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм..."
Веселин Ханчев, Пръстен

и на мен ми го напомни

2006-04-24T18:13:45+03:00
svetslav (Светослав Статев)

Да, действително са взети мотиви от стиха на Ханчев, като кавърверсия е, но доста добра. Пък и идеята на стиха е различна от "Пръстен". 6!

2006-04-24T12:15:29+03:00
Романтик (Христо Костов)

6!!!

2006-04-24T09:38:42+03:00
Зора (Зора)

Напомня ми Веселин Ханчев - "Пръстен" :

"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзетото..."

2006-04-24T11:42:58+03:00