17 jul 2006, 10:55

Просто остарявам

  Poesía
207 0 40
Тъжно ми е някак си и сиво.
Нещо сякаш се пречупва в мен.
А би трябвало да съм щастлива,
днес нали е моят ден рожден!
Няма трепетно очакване на празник,
и подарък-изненада няма.
Пълен е домът ми, а в душата - празно.
Знам, че първа ще ми звънне мама.
Огледалото не ми харесва -
някак непознат е образът отсреща,
но ръката ми косите му разресва
и дискретен грим полага вещо.
Още мъничко и ... съм готова.
Капка - две парфюм добавям.
Хвърлям поглед в огледалото отново.
Е, какво пък?
Просто остарявам.

(днес не е рождения ми ден) :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отскоро съм регистрирана в този сайт, но ти си първата, която чета и ще прочета с голям интерес. 6
  • Ех, Мая как си го написала
    та грабва ме и ме завъртява
    Нещата както си ги описала
    с желание човек си остарява

    Чета стиха и сякаш аз го преживявам
    прости ми но и аз така си остарявам

    Усмивка и красота , носи доброта
  • Обичам да те чета! Подарявам ти усмивка!
  • Прегрьдка!
    И..нека пьрво пораснем,а?..Пьк после може и да остареем..
    Поздрав!
  • О,Майче,дай да не бързаме толкова,какво ще кажеш,а?
    Но пък...деца сме,и деца ще си останем,
    даже и деца да сме отгледали...
    Прекрасно е да те чете човек!