Птица огромна...
До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла
под дъждовното тъжно
небе, разбила на прах
тъмнината.
Крещи самотата
след бурната нощ
и бавно угасват силуети ,
и чувства прекършени
в движение,
затворено в контура
на времето.
И някъде в теб,
някъде в мен застива
в пронизителен вик
птица огромна,
в пелената от дъжд
изгубила светлината
на фара...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Вълканова Todos los derechos reservados
