Птиците умират сами

Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!