Пясъчно човече
Едно пясъчно човече,
скита се само пясъчното човече.
Не иска да е само вече.
Горкото пясъчно човече.
Очи като бисери има то,
едно искрено, малко човече.
А сърцето му добро,
и въпреки това е толкова само.
Тъжно пясъчно човече,
защо няма радост в очичките ти вече?
Пясъчно човече,
откога бродиш, от света отхвърлено?
Горкото пясъчно човече -
с мъка то в очи погледна ме и отрони:
"Само съм на света,
и винаги е било така."
Вече няма пясъчно човече,
умря то,
защото беше толкова само.
скита се само пясъчното човече.
Не иска да е само вече.
Горкото пясъчно човече.
Очи като бисери има то,
едно искрено, малко човече.
А сърцето му добро,
и въпреки това е толкова само.
Тъжно пясъчно човече,
защо няма радост в очичките ти вече?
Пясъчно човече,
откога бродиш, от света отхвърлено?
Горкото пясъчно човече -
с мъка то в очи погледна ме и отрони:
"Само съм на света,
и винаги е било така."
Вече няма пясъчно човече,
умря то,
защото беше толкова само.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ади Василиева Todos los derechos reservados
