Първа пролет
ПЪРВА ПРОЛЕТ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Душата ми ти окова във ледени окови,
душата ми ти бавно заплени,
и чувствата ми силни ти за миг зарови,
с какво ли другата тъй силно те плени?
Така живях аз толкова години-
сама, без обич,без утеха,в самота.
И мислех си,че болката ми ще отмине
и пак за мен ще разцъфти света.
Навън сега е първа пролет!
Събужда се животът нов.
И кацат вече птиците на двора-
избягали от зимния студен оков.
Из въздуха парфюмен лъх се носи
от пролетните нежни цветове,
върбите диво спускат свойте коси
над събудените речни брегове.
Окичва се с дантелена премяна
короната на всякое дърво
и дълго тъй желаната промяна,
се ражда с първото листо.
Със изгрева на мартенското слънчице,
животът буйно,смело се възражда
и в свенливо свелото глава кокиченце,
със нова сила пролетта се ражда!
Сега разбирам,че живота има смисъл.
Сега усещам пролетна наслада
и ражда се във мене нова мисъл,
тъй,както ражда се Земята.
Събуждам се от зимен сън скована,
напускам клетката на твоя плен
и чувствам се отново пак желана-
като кокиче нежно в пролетния ден!
Сега душата ми вълнуват нови чувства,
дълбоко скрити някога в мен.
Сега аз имам сили да те пусна,
а другата ти окови в своя плен студен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
))
