22 dic 2004, 9:17

Път за никъде

  Poesía
497 0 30
Хванах ръката на безвремието
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета.
Цветя без цвят видяхме по пътя си.
Не беше ни ден, нито нощ.
Сивотата върху ни се спускаше.
Лица не видяхме на хора.
Само бледи, прозрачни видения,
сякаш сенки от минало, спомени,
които ни придружаваха по пътя ни.
Опитах да затворя очите си,
да не гледам къде точно стъпвам,
но клепачите си стояха отворени.
Всъщност ние май вече сме в нищото.
Ние - аз и моето безвремие.
Ще прекарам тук цяла вечност.
Защото съм най - голямата грешница...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Далия, поздравления и от мен!
  • Страхотно е!!!Наистина си разкрила една реалност...
  • Най-после прочетох нещо от теб приятелко моя! Пишеш превъзходно! Душата ми се разлюля! И аз мисля да оставя нещо тук от себе си!
    радвам се че те срещнах пак!
  • Никой не е безгрешен Далия, поздрав за стиха, чудесен е!
  • Красиво!Красиво!Красиво!