23 mar 2006, 12:30

Пътят към теб

  Poesía
245 0 28
Погубих себе си по онзи път към теб...
Чистотата на чувствата и искреността на човек
замряха там на онзи път водещ ме към теб.
Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания...
Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования...
И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта
и моли:"Пощада!"
Прошка иска то от теб и твоята душа,
нежност и щастие за нас...
ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милица я се изясни ,че не те разбрах и само да попитам ти да не си от "какичките" дето като станат на 18 и се залъгват,че са много големи и са видели много от живота?Всъшност няма нужда да ми отговаряш.От коментарите ,които чета в саит-а ,които пишеш виждам само как се опитваш да нареждаш някой по-малък от теб.Ако нищо в тоя саит не ти харесва за какво влизаш да затрупваш хората с отрицателното си мнение?!
  • Поздравления!
  • Напълно съм съгласен, че ще загубят!
  • Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
    "...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
    Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!
  • Според мен е едно хубаво и искрено есе. : )