2 may 2006, 0:58

Пъзел от отломки

  Poesía
116 0 2

Пъзел от отломки<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

В свят от отломки

парчетата събирах,

за да сглобя мозайка от бонбонки,

в бъдещето да ги отнеса!

 

От гробовете мъртъвци се надигат,

провлачват остарели кости,

кръв потича във вените стига

омраза, нарочна интрига ни гложди.

 

От мъртъвци и бонбони пъзелът наредих,

те толкова милиони, сърца забраних.

...И тичах след бягащият лист, и тичах...

...но защо ли, то нямаше смисъл, а аз тичах...

 

Крадци на илюзии, влюбени „полюции”,

други индивиди, прострени от вериги,

те жадно се давеха в море от сухост,

как гладно прокрадваха ножа и вилицата за една глупост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекси Слав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още едно стихотворение, което показва до къде стига обществото заради клюката, мнението, простотията.... Самото стихче е хубаво, но просто не бива да се опорочава изкуството по такъв начин... поне според мен де... Хората си остават такива каквито са си, дори и да им напишеш на челото идиот... Те просто ще започнах да се кефят, че са определени и отделени по такъв начин от останалите...
  • Още едно стихотворение, което показва до къде стига обществото заради клюката, мнението, простотията.... Самото стихче е хубаво, но просто не бива да се опорочава изкуството по такъв начин... поне според мен де... Хората си остават такива каквито са си, дори и да им напишеш на челото идиот... Те просто ще започнах да се кефят, че са определени и отделени по такъв начин от останалите...