23 ene 2005, 1:04

Раэлична

  Poesía
190 0 8

Някой ден ще тръгна от живота си
и ще те забравя -
като ненужна вещ,
като празен куфар на гара.

Няма да плача,
когато разбера, че те няма...
Ще забравя дори, че ми липсваш.

Ще те стъпча в душата си,
ще си купя нова усмивка...
И когато отново те срещна
ще бъда горда..различна..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Просто не мога да скрия удоволствието си от прочетеното! Ако постигнеш написаното ще се чувстваш щастлива! Но помисли преди това - наистина това ли искаш? Защото някои неща след това не могат да се върнат! И аз се опитвах да направя същото преди време и мисля, че успях...наистина е важно да се преодолее всяка почувствана вина след раздялата
  • явно свързваш този мъж с живота си , с настроението си, много е трудно да се откъснеш от самата себе, защото той е станал част от твоята същност, какви ги дрънкам, просто искам да ти кажа, че единственото важно нещо си ти - твоят живот и твоето щастие, успех
    стихотворението е много хубаво, напомня ми за самата мен преди осем години
  • Елена,благодаря ти за страхотния коментарНаистина е много трудно да избягаш от чувствата си и да останеш самата себе си......но с малко повече упорство надявам се,че ще успея
  • Страхотно е! Просто не мога да скрия удоволствието си от прочетеното! Ако постигнеш написаното ще се чувстваш щастлива! Но помисли преди това - наистина това ли искаш? Защото някои неща след това не могат да се върнат! И аз се опитвах да направя същото преди време и мисля, че успях...наистина е важно да се преодолее всяка почувствана вина след раздялата