4 oct 2005, 11:49

Рамката на битието

  Poesía
111 0 2
Пречупена в квадрати светлина изостря обонянието. Затворено в клетката пространството издишва остатъка от време през оцеляващата сигма на живота. Джунглата наднича през прозорците и зелените пътеки скриват в шепота си побеляващия страх на единака. Във тясната си рамка се свива битието цивилизовано в закони. Пионки сме в квадратите на клетка, а огледалото създава само илюзорното ни утре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios