Ранена
Този стих бе създаден с помоща на един мой много скъп приятел - "Боник" на който между другото очаквам да видя творбите на сайта в най скоро време! :-) Благодаря ти, Боги!
Рани без жал душата ми,
без милост влезе в моя свят
и преобърна всичко.
Защо?! Защо не ме остави да те обичам?
Толкова ли трудно бе това?
Дадох ти себе си - цялата,
а ти изхвърли душата ми в бездната.
Взе всичко, което искаше,
и се изсмя презрително.
Не изпита ли жал поне за миг,
не поиска ли да запазиш частица
от спомена?
Жигоса ме,
Обгори ме отвън и отвътре -
купчина пепел остана,
подухвана от вятъра.
...
Сълзи в очите - от спомена за теб:
гледащ от високо и с насмешка...
Горд ли си, че моя свят разби?
Че унищожи и малкото останало доверие?
Празните обещания
сега са спътник в пътя ми към нищото...
Ако бе запазил спомена за мен,
болката би била по-малка.
Раната би заздравяла, макар и с белег.
Бих искала да отмъстя за болката,
да те изхвъря от живота си,
но не мога. Все още те обичам...
Аз никога вече няма да бъда същата - след теб...
Ти ме помете като ураган,
разпиля ме...
А раните останаха да парят в мен -
живи въглени в огнището на сърцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
макар и тъжно! Тъгата ражда големи прозрения и сполучливи стихове като твоя! Пожелавам ти повече усмивки и тъгата да е само измислен герой в стиховете ти от тук-нататък!