РАВНОСМЕТКА
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Затворих вратата. Не ще да се моля.
Единствено моля се само пред Бог.
Спокойна и светла съм. Моята воля
превърна сълзите във празничен рог.
Рог който пее с звука на водата
отмиваща с тътен събраната кал.
Който един ден ще свири в ръката
на истински мъж само мен пожелал.
Раздавах надежда, любов и опора.
Белязах мнозина с вълшебна дамга.
Грешах и прощавах. Живея сред хора!
На себе си само не успях да простя.
Затворих вратата. Силна съм зная,
а толкова крехка е в мен радостта.
Спокойна и светла съм. Още мечтая.
Ухая на прясно събрана липа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
