16 jun 2005, 16:15

Размисли

  Poesía
164 0 4

   Много приятели срещаш.
   Как си тръгват!
   Как се връщат!
   Минават,
   оставят спомени ,
   красиви и тъжни моменти.
   Срещи и раздели -
   от това се състои животът.
   Раздаваш, взимаш.
   Даваш сок на нечие дърво ,
   после пак нанякъде отиваш.
   Днес си тук ,
   утре вече надалеч .
   И безброй очаквания,
   мисли, разсъждения
   пренасяш с себе си навред.
   Менят се, всичко се мени.
   Времето е като птица и лети ,
   лети...
   Спомените, те остават
   скрити, непокътнати,
   от хилядите пътешествия
   заглъхнали.
   И едно сърце, ако го имаш
   наи-ценно е да можеш да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios