5 nov 2005, 23:56

Размисли

  Poesía
128 0 4

Размисли

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

                         Мисли няма

                                          Няма глас

……………….

Тъмна тишина,

Злокобен здрач.

Глас- празен,кух

Звук без смисъл

Лабиринт без край

Жадуван покой,

Зад всеки прашен завой;

Път без почивка-

самотен и глух

Рай без усмивка-

празен,без дух.

Безплоден ден

Безсмислен труд

И кой отплата чака?

Глупакът заблуден?

Един рефрен,

една мечта незряла,

един, вече обработен, ум-

 податлив, доверчив.

Кога ще дойде краят?
Не знаеш дали и утре ще си жив..

Има ли почивка?
Влакът никого не чака,

влачи тежки колела-

вагони, пълни със стаена болка

Безмълвен бунт

Ответен удар, незаслужено суров

Товар, непосилен и горчив

Гладно сърце, пресъхнал ум

Няма време да се спреш,

няма смисъл да кълнеш!

Просто следваш с бърз вървеж

Тичаш,падаш-и пак, и пак..

Смисълът- какъв е ?
въпрос без отговор,

Пъзел с липсващо парче

Но все пак ставаш-

смутен, огорчен,

И отупваш праха с досада-

случва ти се всеки ден

Продължаваш-

мълчалив, сломен.

По навик гониш колелата,

Следваш график строг,

Впускаш се към сивотата

-правиш го откакто си роден!
По дирите на самотата...

Отлъчваш се и от света

Забравяш чудесата,

приготвени от любовта.

Животът никого не чака,

трябва да го разбереш.

 Понякога премазват колелата,

но не можеш да го спреш.

Пътник си без спирка,

без билет.

Как ли ще се нагодят нещата?

Гледай все напред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios