Родопа
Там дето бурите разбиват с екот
щита небесен на обречен мирмилон
и шепота на две брези нехайни
разкъсан е от сладък стон.
Там нощите в покой са скрити
сред ширнал се зелен простор,
бориките, в плътта планинска впити,
премъдро слушат тленен птичи хор.
Там вятърът нашепва често
сказания прастари за Момчил -
едничък син на срета майка,
сълзите на росата отредил.
Там ромона на ручей хладен
немее ничком сред снега,
пастирска песен из поля се вие,
проправя път към вечността.
Там гайдите пригласят скришом
на ехото, зад горски рид
гъдулка лее глас извишен,
юнак ли си - бъди честит!
Там мъдрите дъбрави крият
среднощен странник от дъжда
и самодиви боси стъпки вплитат
в ефирен танц до утринта.
Там всякога покой намира
размирен дух на младостта,
Родопа си снага извива -
прегръдка нежна, без слова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донърджак Todos los derechos reservados
