23 jun 2005, 14:08

С камилска воля

  Poesía
105 0 10

Звездите са нанизани мъниста<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

по тънката

невидима връвчица,

закичила гръдта

на неощвената и безлика вечер...

 

Обесените в отчаянието мисли

са сразрязали

напряко хоризонта,

по който

преминавам с недомлъвки...

 

Последният недъгаво си пее,

а първият

отдавна е забравен.

С камилска воля

възкръсва

светлооко любовта ми,

а пясъкът е спомен за отблясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук има фрази, които просто те грабват!!!
  • Неощавената безлика вечер и хоризонтът, срязан от отчаяните мисли, могат да доведат до отчаяни решения, но при теб възкръсва най-светлото - любовта. С камилска воля тя може и нощта да преобрази. Чудесен стих, Йоанна!
  • Вярно!На любовта и трябва воля за да възкръсне...а после и блясък да я запази!
  • Шестичка и от мен скъпа Йоанна, стихът ти ме грабна още от първото изречение. Прегръщам те!
  • Благодаря Ви за вникването - обичам Ви