30 may 2006, 23:23

Сама...

  Poesía
132 0 12

Отивам си,
а ти си същият...
До мен бе ти,
но аз до теб едва ли съм била.
Дошла съм само
да измия стъпките,
с които спрях на пътя ти,
с които бях дошла.

Отивам си -
не искам нищо!
За кой ли път
студена ще е моята ръка,
не зная даже ще ти липсвам ли,
но зная как да продължа -
сама.

Отивам си -
това е краят
на любовта ни
и на всичко случило се с нас.
Отивам си
и те обичам...
Не съжалявам,
че със тебе бях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можеш,Ели,да измиеш стъпките,
    не можеш спомена за теб да заличиш,
    в съня му ще-не ще ще се явяваш тръпнеща,
    гласът ти ще дочува,даже да мълчиш.
    6
  • Поздрав Ели, важното е, че си запазила гордостта си!
  • Аз подкрепям мнението на Катебате , че не може да се измият стъпките и спомена, всичко остава в главите ни и в душите ни!
  • Чудесен стих...така искрен и тъжен....
  • по-добре сама, отколкото зле придружена (цитирам по памет) прекрасно стихотворение!