Сама
В черен мрак душата ми обгърна,
тръгна си от мен и дори не се обърна.
Не пророни за мен и една сълза,
остави ме да страдам сама,без душа.
И днес е празно сърцето в мен,
и още си спомням за онзи ден.
Сърцето не ще забрави как си замина,
едновременно мрази,обича и проклина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никол Апостолова Todos los derechos reservados
