Самички
Процежда пердето лъчи тъмносиви.
Игриви, свенливи прашинки летят.
Във ъгъла крият се сенките живи,
а паяци черни предат ли предат.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Глава е склонила жена тъмнокоса.
Навярно красива е нявга била.
А днес е одърпана, грозна и боса,
за миг състарена от черна съдба.
Лицето ú - сякаш земя разорана.
И всяка е грижа вдълбала резка.
Но пламък в очите трепти със закана,
в черупката суха живее душа.
Във люлка до нея гугука детенце.
Тя жално го гледа и милва едва.
Нарежда на своето мило момченце
живота си тъжен. Шепти му така:
“Послушай мъниче и спомняй туй вечно:
ти знай, че си имало нявга баща.
Красив и добър, отзивчив и човечен,
обичаше тебе най-много в света.
Но още навършил не бе ти година
Народът се вдигна на бунт и война.
Баща ти геройски във нея загина.
Умря за свобòда, но не в свобода!
Сега сме самички ний двама със тебе
Така и ще бъде докрай на света.
Ще пазя те синко, пази ме ти мене.
За теб аз на дявола давам душа!”
Едвам тя изрече последните думи
и в сълзи солени земята пропи.
Наведе се. С устни треперещи струни
детенцето малко с целувка дари.
А то я погледна със поглед небесен,
ръчички в лицето ú мокро допря.
И сякаш задумка в сърцето ú песен-
“Обичам те, мамо” отекна в нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галка Малка Todos los derechos reservados
