4 ene 2006, 9:41

Самота

  Poesía
160 0 4
Чувам как капчиците дъждовни падат.
Удрят се гръмко в земята и носят на мен
още по-голяма скръб на душата.

Вглеждам се дълго в облаците черни,
студ обзема сърцето сломено.
Гръмотевици огласят небесната шир,
светкавици пробляскват в нощта студена.

Усещам огромна празнина.
Дъждът бавно преминава сняг,
вятърът свисти разярено!
Усещам в душата си нечии бяг...

Замина си лятото, доиде зимата-
люта, студена и мрачна.
Отлетяха птиците, а с тях и надеждата,
че все пак някога ще си замине нощта здрачна.

Звездите няма ги вече,
облаци черни надвиснали са над тях !
Ечът, стенат, викат и борят се
да надвият зловещия зимен смях...

Тъмнина и мрак сипят се на Земята.
Мигом догарят копнежи,
разбиват се айсберги шумно в сърцето,
гаснат страстни желания и високи стремежи...

Дали ще има отново лято?!
Дали звездите ще обсипят пак свода небесен?!
Дали снегът ще се стопи?!
Дали ще настъпи светъл ден?!
Дали ще чуя птичките да пеят?!
Дали ще видя отново цъфнало цвете ?!
Дали слънчевите лъчи някога душата ми ще огреят ?!!!??

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Буковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios