Самота
Не съм сама, щом шепне ми морето,
че приливът ще вземе мойта скръб.
Не съм сама, щом обещават ветровете
да спрат за приказка на някой кръстопът.
Не съм сама, щом може планината
да приюти бездомните ми мисли-пещера,
а после на орлите на крилата
да ги разпръсне нейде по света...
Сама съм, щом съм с хора само -
чe човеците не приютяват чужди мисли
И нищо от това, че са по двама
те не знаят, че им липсва смисъл...
Онзи смисъл, със който се ражда поета,
усещайки още от първия миг горестта
на това, да разбираш живота с надежда,
че може би утре ще те разбере и света...
че приливът ще вземе мойта скръб.
Не съм сама, щом обещават ветровете
да спрат за приказка на някой кръстопът.
Не съм сама, щом може планината
да приюти бездомните ми мисли-пещера,
а после на орлите на крилата
да ги разпръсне нейде по света...
Сама съм, щом съм с хора само -
чe човеците не приютяват чужди мисли
И нищо от това, че са по двама
те не знаят, че им липсва смисъл...
Онзи смисъл, със който се ражда поета,
усещайки още от първия миг горестта
на това, да разбираш живота с надежда,
че може би утре ще те разбере и света...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
