Самота

Самота Самота, какво си ти? Нима идваш във нощта, събуждайки ме нежно сутринта, напявайки ми преспивната песен на дъжда!? Спомен прекрасен, къде си ти? Нима си скрит в нечия душа, а аз държа ключа в ръка, стоейки тихо пред твоя праг сега!? Сълза, защо си ти? Не попари ле достатъчно страни!? Не потуши ли достатъчно молби, а сега искаш и мин да ме боли!? Любов, каква си ти? Нима се криеш в тъмните ъгли, стаила дъх от силните вълни, трепереща от спомена за нечии тъмни очи!? Самота- спътница след любовта, самота- сестра на сянката, самота- приятелка на болката, самота- враг на радостта. Виното сладко горчи, въздишка стара тежи, а морето тъгува по нечии тъмни очи, но самотата не вижда и чува, нали? Самота, коя си ти? Нима си сянка сива и пролет красива, затваряш в клетка любов дива!? Самота, тъга- изпълват нечии тъмни очи сега. Самота прелива се с тъга, изливайки се с нечия тъмна сълза!