Самотница
Седя самотна край реката,
отново мисля си за теб.
Как желая да те видя
в утрото на изгряващия ден.
Да те целуна тъй нежно,
да те прегърна тъй силно
и да усетя топлината
между нашите тела
и заедно да бъдем за
вечни Времена!!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жана Няма Todos los derechos reservados
