6 ago 2005, 16:16

Самотник с мече

  Poesía
107 0 2

Самотник с мече<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Спя в кашонче на улица пуста
и самотно сгушено чувам
как минувачи монети ми пускат,
но вътрешно аз се бунтувам.

Сърцето ми касичка не е
то иска внимание, ласки,
то толкова силно копнее
за лица зад свалените маски.

И тъй минават ми дните
свит в кашон с дрехите мръсни
хората пускат ли пускат парите,
а на лицата им свитите устни.

Веднъж, както стоях си
дойде при мен малко момче
Усмихнато попита ме - Как си?
Искаш ли мойто мече?

Протегнах ръце към детето.
Прегърнах го силно тогаз.
През сълзи взех си мечето
и от радост плаках с глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Скарлет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios