Сбогуване

Мое мило момче, моя първа мечта, отлетяха отдавна онези мигове детски, отдавна не сме вече деца... Промених се с годините, промени се и ти, стрелките препускат, запалват в сърцата нови искри, дали в нас останаха прашинки - следи или малки кристали - наивни души... Дали ме забрави? Дали още ме помниш? Не, не искам да знам. За мен ще останеш завинаги момчето с усмивката, от мен по детски мечтан. Вече не си принц, нито аз пък принцеса, а може би си, но в нечие друго сърце, което с много обич те гледа и протяга към теб две нежни ръце. Мое мило момче, запази си усмивката, само тя ще напомня, че сме били деца... Днес на крилете бели на птицата отлетя и мойта мечта...