10 mar 2006, 11:26

СЕЗОНИ

  Poesía
309 0 38

Ухаеш на слънце, девойко.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Припламва пролетен сноп.

Бедрата извити филизи.

Сърцето препуска в галоп.

 

На грозде ухаеш, любима.

Страните от сладост лепят.

Мъж ме направи, с онази

пърхава,  канеща гръд.

 

Ухаеш на вино, съпруго.

Децата са вече мъже,

аз не съм те налюбил,

а  есен преде ли преде.

 

На зима ухаеш, старице,

превита от морния път.

Разлистени само зениците

с тамян и надежда кадят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За четирите куплета - Добре.
    За замисъла - Отлично.
    Следния въпрос за обсъждане е:
    Като има план назрял за цялата творба и тъй отрано знаеш вида и броя думи, как сглобяваш всичко? Думите идват подред или имаш скеле, в което запълваш празните полета?
    За съвет те питам и споделяне на мисли. Съвсем с открито сърце. Както видно е, спрял съм комуникации с всички и коментари дори не пиша. Едно изключение, две да има най-много. Нещо хората се сбъркаха тия дни...///
    Поздрави!
    И напиши нещо тънко и прелестно, като за мен
  • Реже като нож
  • Какво вълшебство,Дими! Метаморфозата на цял един живот в четири куплета.
  • Перфектно е!
  • Много красиво е описана промяната в любимата жена..Поздравления!