10 jul 2006, 23:00

Ще бъдеш сам

  Poesía
180 0 28
Преметнала крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара.Гори ме...

изгаря душата ми. Тръпнещо стена.
Очите не виждат, а само усещат.
Телом си тука, но духом те няма...
ръцете студени подават цигара. Горещо е.

Подчинен на своята мъжка природа,
ти ловец си, мъжкар във света на жените.
Трофеи събираш, мечтите изпълваш,
но сърцето студено и празно е, зная.

Живееш забързано,шеметно,но дълбоко в душата
страхът от самотност зловещо там вие.
Огледай се - малко остава, а в края
домът твой-гнездо, няма с кой ти да свиеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Романтична душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре звучи, хубаво е!
  • Човек изтръпва ,докато го чете!поздави
  • Ех, Петя! Как хубаво разказваш! Приятно е да те чете човек!
  • Някой явно много те е наранил но тук има толкова много истина че чак боли!Стихотворението ти е божествено...
  • Благодаря ви,Рони и Ивайло!