Сиви дни

Безкрайно сиви дни.
Затворена между четери
стени от учебници,
аз усещам как сърцето ми
бавно умира
под строгия поглед на учителя.

Няма ли кой да ме спаси?
Подай ми ръка и нека избягаме
далече, далече...
Не знам къде...
Незнам кога и как.
Но нека да съм с теб.

Безкрайно тъжни дни...
Къде изчезна слънцето,
къде избяга лятото?
Аз усещам как сърцето ми
бавно умира.
Под строгия поглед на учителя.

Като въздишка ще се понеса
свободно, покрай учебниците.
И ще затанцувам по слънчев лъч.
Напук на учителя, ще изпълня
въздуха със смях.

Ще полетя към безкрайната синева
и ще се изгубя сред облаците,
търсейки теб, мое лято.
Търсейки теб, мое щастие...