19 feb 2006, 15:34

Скитница съм

  Poesía
164 0 10

Аз скитница съм,скитам нощем
останала със мислите сама.
Път търся,а не намирам
затова се скитам,все така.
Изграждам мостове ,който
на времето отминало руших
посявям посеви в полето
на бъдеще неразорано.
Пониква семето сред бурени
и задушено там ,
изсъхва и умира.
А нямам време да ора.
Нали съм скитница,
все скитам се по ширната земя
и нищичко си нямам, даже дом
където уморена да се върна
И само вятърът ми е приятел.
Самотният несретник там на ъгъла
той само ме разбра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейни Тод Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както винаги чудесен замисъл, но ритъма малко се губи. Опитай да го чуеш в ума си като песен или го направи бял стих! Успех!
  • Както винаги чудесен замисъл, но ритъма малко се губи. Опитай да го чуеш в ума си като песен или го направи бял стих! Успех!
  • 6...
  • Джеин..има много хубава идея.Поздрави!
    Има излишни неща,които трябва да махнеш,за да стане още по-хубаво!
    Ти можеш!Радвам ти се!
  • Как ти звучи ?:
    "...Разплитам паяжини -спомени
    и бъбря си със съвеста.

    Поздравления!