Скитникът

В прекъснат миг на болка и мечта, загубих някого на пътя прашен... Загубих те, без дори да мога от болка да извикам скрито в мрака... Там сънищата и мечтите си изгубих, и толкова години пропилях да скитам, в спомените си безброй се лутах моето късче късмет да открия... Скитник непознат по пътя срещна ме и ме попита , "Къде е той? Защо сама си?" Сълзата си избърсах с мръсните ръкави, огледах се да те потърся, но те няма! Едва тогава разбрах, тази проста игра изгуби се в тази наша дълга драма! Разбрах, че отново ще съм сама и спомен блед ще бъда в твоя ден само! А скитникът ми се усмихна мило, да, и после смело продължи напред! Остави ме да бродя сама по пътя, за да намеря и моето късче късмет!